| На това място в България болни се допират до вериги, за да се лекуват | ||||||
| ||||||
Споменава се още през 11в. в документ за имотите на Бачковския манастир. Той възниква като религиозна обител около аязмо. Водата в целебния извор "Св. Безсребърници" се смята, че е лековита и помага при здравословни проблеми на нервната система и душевни заболявания. Манастирът е наречен на светите братя Козма и Дамян заради техните лечителски способности. От край време той е посещаван от болни хора и особено от душевно болни, тъй като се вярва, че ако пренощуват в него, ще се почувстват по-добре. В притвора на едната от двете църкви в комплекса, посветена на Св. Св. Козма и Дамян, все още могат да се видят чифт окови. В миналото душевно болни хора с били оковани с тях към пода с цел да се излекуват. Понастоящем се вярва, че ако болен човек подържи оковите за известно време или ги допре до болното място, ще се излекува. Когато българските земи са превзети от Османската империя, ролята на манастира като място, към което се стичали болни хора с надеждата да намерят изцеление, нараснала. Турските власти пазели манастира, тъй като в него се лекували и семействата на османските управници. Бил е защитаван от набезите на разбойници, като дори са били изпращани турски войници от Пловдив, когато се е налагало. През 1657г., когато много манастири в Родопите са разрушени, монаси се стичат към "Св. св. Козма и Дамян“. През 17 в. манастирът е служел за книжовен център, като известни творци като Кръстьо Граматик и поп Аврам Димитриев са работили тук. Финансово, манастирът е бил подкрепян най-вече от еснафа на пловдивските абаджии. През епохата на Възраждането в манастира се е помещавало и килийно училище. Понастоящем манастирът е действащ, женски и отворен за посетители. Разполага с две църкви – едната посветена на Св. Св. Козма и Дамян и построена през 15 в., а другата наречена "Св. Благовещение“ и построена през 50-те години на 20 в. Манастирският комплекс включва също така стопански и жилищни постройки. Църквата "Св. св. Козма и Дамян“се счита за една от старите църкви в България. Представлява 22м. дълга и 8м. кръстовидна, безкуполна сграда с две плитки конхи и два притвора. По план наподобява кръст, като върху целият наос ляга голям сляп купол, стъпващ върху островърхи висящи арки. През 17-18в. църквата била разширена на запад, а през 19в. бил добавен и нов притвор. На източната стена на притвора са запазени фрагменти от голямата композиция "Страшни¬ят съд", датираща от 17в. В наоса на църквата преобладаващият слой стенописи са от 1862г. и включват цикъла "Сътворението на света" и панорама на светите места на атонската Света гора. Тук са поместени и сцени от живота на светците-лечители безсребрениците Козма и Дамян. В библиотеката на Кукленския манастир са запазени ценни ръкописи и книги. Десетилетия наред там е съхраняван ръкописния сборник "Кукленски песнивец" преписан и украсен през 1337г. за българския цар Иван Александър. Днес Песнивеца се съхранява в БАН. По време на принудителното помохамеданчване на българското население, манастирът е бил опожаряван неведнъж, но все пак неговите уникални стенописи са оцелели. В края на 18-ти, началото на 19-ти в. манастирът е бил обитаван от гръцки монаси, които замазали оригиналните му стенописи и ги покрили с нови, изписани с гръцки надписи. При по-късното реставриране на църквата са възстановени и сега могат да се видят и двата пласта фрески. Манастирът е обявен за паметник на културата. Неговият празник се отбелязва всяка година на 29-ти юни, Петровден, като празненствата обикновено продължават 3 дни. На този ден иконата на Св. св. Козма и Дамян, за която се смята, че е чудотворна, се изважда от църквата. |
виж галериятаОще новини от Национални новини:
