| Кинокритикът Божидар Манов: Българското кино се нуждае от честен диалог между компетентни хора | ||||||
| ||||||
По думите му България дели мегдан и се съревновава с цялото световно кино: "Защото никой няма бонификации, че идваш от Изток, от една малка България - това вече няма значение в голямата карта на художествените резултати. Много ласкави отзиви се появиха в международната преса за филма "Уроците на Блага" по повод наградата на "Карлови Вари". Професор Божидар Манов отбеляза, че наградата е напълно заслужена: "Филмът има качествата да се бори за "Оскар", но е още рано да се каже за евентуалното българско предложение. Според мен има големи шансове, защото посоката, в която е разгърнат филмът, няма да има скоро конкуренция у нас". Той отбеляза, че всеки успех от категория "А" е важен, защото дава не само самочувствие, а създава и предмостие за бъдещи успехи: "На първо място филмът е много хубав и това беше отбелязано още след премиерната прожекция на 3 юли от публиката, която изключително въодушевено аплодира най-вече актрисата в главната роля - Ели Скорчева. Десетки жени искаха да се снимат с нея - тя ги беше спечелила със своята топлина, човечност и сложен драматичен характер. Филмът е важен, защото не заобикаля реалното ни съвремие, твърде актуален е и работи в съвременна проблематика. Това е филм за хората от трета възраст, най-ощетените пенсионери, които освен това са жертви и на телефонни измамници". Професор Манов допълни, че Стефан Командарев прави и трети филм, съвместно със своя сценарист Симеон Венциславов и оформят една трилогия именно за хората от ниското социално равнище, принудени да оцеляват в доста некомфортни социални условия: "Първият филм беше "Посоки" и разказва за таксиметровите шофьори - при тях и много други представители на обществото, които се сблъскват с всекидневни трудности. Вторият филм беше "В кръг" - за денонощието на полицаите, които също се сблъскват с най неуютните страни на живота и сега - "Уроците на Блага" - една пенсионирана Блага, за да си допълва пенсията преподава частни уроци по Български език, защото събира скъпоценни левчета, за да направи паметник на покойния си съпруг. Всичко това я довежда до ръба на пълната безизходица, отчаяние и безпомощност, защото попада в лапите на телефонни измамници. Оказва се омотана и хвърля парите си, които е събирала, през балкона. Оттам започва психологическият срив на героинята, който Ели Скорчева представя по великолепен начин. Това са сложни психологически депресии, с моменти на пълно отчаяние, защото тя не вижда изход от ситуацията, в която се е самопотопила", разказа кинокритикът. По думите му такъв филм винаги създава особено напрежение в зрителя: "Въпреки че филмът не предлага никаква евтини развлекателни хватки, се следи с нарастващ интерес, тъй като в персонажите на екрана хората разпознават себе си. Ето това увеличително стъкло ярко осветява действителните ситуации в нашето общество днес". Относно киното, Манов отбеляза, че трудно се създава широка световна платформа при доста оскъдно национално производство: "Има постоянни конфликти и вътрешни борби в гилдията, която подрива фундамента върху, който трябва да се работи и без друго финансирането не е достатъчно, но и при тези вътрешни спорове и конфликти се оказва още по-трудно ситуацията да се изплува". "Безспорен е фактът, че има талантливи автори, безспорен е и фактът, че не всеки успява навреме да направи своя филм - някои остаряват, други се уморяват, трети се отказват. Отделните примери обаче показват, че при добро стечение на обстоятелствата, а това означава на първо място качествена литература. Намесва се и факторът "случайност" - не винаги един филм, в една фестивална селекция може да разчита на много високо класиране, с високо отличие и награда. Това зависи от селекцията и конкуренцията. Този път се получи - от 11 филма в "Карлови Вари" - нашият се оказа най-добрият без колебания", коментира още професорът. Божидар Манов каза още, че бидейки членове на международни структури и организации, ние следваме донякъде примерите на европейското филмопроизводство: "За нас е много важно, защото изтласква на преден план киното като културен продукт, а не като индустриален, т.е. на преден план изтласква идейните и художествени аргументи, а не касовите бокс офиси - печелбарската стратегия. Този сложен конфликт не се управлява добре и все още има едно объркване как да се търси една обективизация и обективиране в оценките на проектите, съответно на тяхното финансиране и публично реализиране. Оттам възникват много конфликти. Подобна обективна оценка не е възможна, това го знаят всички, които се занимават с изкуство. Има някакъв страх, има някаква резигнация да се направи крачка към процеса. За мнозина това звучи страшно, за мен е разумен изход. Не става дума за субективност, а за субективиране". Той бе категоричен, че за българското кино е необходима дискусия между компетентни и честни хора. |
Още новини от Национални новини:
