| Емигрант от Чикаго дари 1 000 000 лева на родното си село в Родопите | ||||||
| ||||||
Паркът е изграден върху собствен имот на Васил Байрактаров и се простира върху площ от 6 декара. Намира се на около 400 метра от края на Црънча по посока Скалето. В него има мини футболно игрище с изкуствена трева, стадион за тенис и волейбол, който също с изкуствено покритие, многофункционална сцена с обща площ от 30 квадратни метра, детска площадка, барбекю с лятна и зимна част. Има и построена чешма с четири чучури. Равномерно на различни места в парка са монтирани 32 пейки. Изграден е и самостоятелен санитарен възел. Правят впечатление зелените площи и още други площадки оформени с цветен трошен камък, а подходите са направени с паваж. "Васил реши да направи и остави нещо трайно в родното си село. Идеята се роди преди около година", каза кметът на Црънча Недко Хаджиев. На изток покрай скалните забележителности на селото минава друг път, прокаран от емигранта, който води към старото шосе за благоевградското село Ваклиново. От парка се разкрива живописна гледка към каньона на реката, планините в Северна Гърция и Югозападна България. Той може да се ползва денонощно, тъй като са поставени 64 лампи. Дори учениците ще могат да провеждат част от игрите си в учебните програми тук. Училището в Црънча е защитено и в него учат 28 деца, но няма такава добра база, добави Хаджиев. 46-годишният Васил Байрактаров е роден, израснал е и е учил в селото, като дори по постоянен адрес все още се води жител на родопското село. Паркът е направен в памет на баща му Рамиз, починал преди 2 години. Затова и на изградената в него чешма има плоча със снимката му, както и с образа на съпругата му Емине. Преди 22 години синът им, който завършил езикова гимназия, а след това учил в УНСС, заминал за САЩ. Васил се установил в Чикаго, като първоначално бил шофьор на камион. След това започнал да купува собствени камиони, докато успял да придобие голям автопарк със стотици ТИР-ове. Освен бизнес в транспорта и логистиката Байрактаров развива успешно интересите си и в областта на недвижимите имоти. "Пари има много по света, но те отиват винаги в големите центрове. Така е и в България. В райони като родния ми Чеч не се инвестира. Здравеопазването е далече, на минимум час и половина път. Затова и средната продължителност на живот е ниска. Хората там са искрени и отрудени, исках да ги зарадвам", казва 46-годишният мъж. |
виж галериятаОще новини от Национални новини:
