| Калоян Паргов: Всички законодателни решения да минават през призмата на демографската криза | ||||||
| ||||||
Г-н Паргов, чест и почитания, поздравления за инициативата! Големият въпрос остава. Част от участниците се стараят да гледат по-оптимистично, да я наричат – демографска криза. Въпросът обаче е, че май наистина опряхме до термина демографска катастрофа. Тежки думи и за съжаление много тежка статистика извадихте днес по време на дискусията, която продължава и в момента. За вертикален, за хоризонтален подход стана въпрос. Откъде да започнем? Катастрофа е просто за да се изплашим, тъй като знаете, че докато един човек не го изплащат лекарите, той не взима мерки да обърне внимание сериозно върху здравето си. А се оказва, че здравето на нацията е силно влошено. Един от основните изводи, колкото и жаргонно да звучи е, че сме не само най-бедната нация, но сме и най-болната нация. А и сме глупави да продължаваме да упорстваме по нанадолнището, по което сме тръгнали. И затова "катастрофа“ е по-скоро, за да изплаши болния пациент, за да започне да взима мерки. Неслучайно поради наличието на много стратегически документи – поне пет-шест бяха изброени, включително и част от присъстващите са преки участници в тези съвети по демографски политики – се каза, че въпреки тези стратегии, те са просто проформа и формално, да поставят задачи, да отчетат задачи, които не е ясно какви ефекти имат и дали им дават резултати. И затова едно от предложенията, което направих в началото, използвайки присъствието на вицепрезидента на републиката, под чиито патронаж е, под егидата на президентската институция да се съберат различни умове – академични, управленски, административни, които имат отношение към тази проблематика, в един Стратегически съвет по демографска политика, в който да обединят тези стратегически документи в едно и да поставят задачите на съответната институция, администрация, включително и на неправителствени организации, т.е. да вървим в тази посока, т.е. нещо, което да е обединяващо. В противен случай можем да си говорим за вертикални и хоризонтални подходи още години наред от гледна точка на това да започнем с бюджета на държавата, който ни липсва в последната една година и който пък има важно отношение към местните общности, както се разбра от дискусията. Стана въпрос за това дали общините да имат някакъв вариант, инструмент да участват по някакъв начин и в одобряването му. Да, тъй като местните общности и местната власт е изключена от всички стратегически документи като задължения. Т.е. проблемът на демографията на местно равнище е проблем на самата община, на самия общински съвет, на самия кмет, по-малък или по-голям, но най-вече от гледна точка и на финансиране на съответни политики, защото политиката се прави с пари. Очевидно, че подходът на държавно трансфериране с държавния бюджет не е ефективен докрай и че има нужда от един по-глобален подход. И едно от предложенията от този форум, което ще излезе, е да се преразгледат финансовите стимули към общините от гледна точка на националните данъци, които плаща всяка община, т.е. които гражданите на всяка община плащат в държавния бюджет, то поне 30% да остават в тези общини, като по този начин съвсем законно и легитимно финансират политиката на местната общност, която е насочена най-пряко към демографските процеси. Защото кой кмет и кой общински съвет иска да се обезлюдява града му, да запада икономически, инфраструктурно, да се влошава здравето на живеещите или да са нискообразовани и двойкаджии учениците в съответния град, или пък да има голямо текучество и миграция? Така че все проблеми на демографията. Бяхте поканили представители на изпълнителната власт, на законодателната власт. Днес е сряда, парламентарен ден, пъстър. С номинации за министър-председател, заседание на Народното събрание, изслушване на министри. Динамиката на политическия процес е такава в България в последните година-две, че когато и да планирам едно подобно събитие, винаги ще се случи нещо като днешния ден. Невъзможността да присъстват, за съжаление, е поради това, че се препитват в парламента, както разбрахме всички сутринта от медиите. Пък и беше представена кандидатурата за премиер на политическа партия ГЕРБ, на коалицията ГЕРБ-СДС, което очевидно е важно също в момента, защото политическата криза има своето пряко отношение към демографския проблем и към демографската криза, защото тя е тази, която може да влоши очакванията и усещането за перспектива у гражданите, което да ги подтикне и към миграционни процеси. Стана ясно от дискусията каква е връзката между политическия процес и демографския процес. Но все пак благодаря на председателя на Народното събрание г-н Росен Желязков, че изпрати адрес към днешния форум и пое ангажимента в този адрес за ангажираността на институцията, която той представлява и председателства. Пред мен вицепрезидентът г-жа Илияна Йотова каза, че е по-скоро е изненадана от номинацията на г-жа Габриел. Очаквала е политическите сили да се разберат помежду си за кандидат за премиер. И във връзка с демографската политика как ще коментирате Вие кандидатурата на г-жа Габриел? От години нашият еврокомисар живее и работи извън България? Може би представянето на г-жа Габриел или изборът на г-жа Габриел е свързано с европейски сигнали и европейска перспектива. Дали живееш постоянно или не в България, ангажираността ти с държавата и ангажираността с националната политика и националните цели и задачи е важен въпрос, който беше споменат, между другото, касаещ всички българи зад граница. Но дали тя ще има силите и способността да се нагърби с тази тежка задача – не говоря дали ще бъде консенсусна или общоприета, това, че е еврокомисар на България, го изключвам – поставям го под известно съмнение. Казвам го чисто и просто като кандидатура, като личностни характеристики и качества. Защото едно е да бъдеш еврокомисар, друго е да бъдеш министър-председател, и то на държава, която се намира в такава тежка ситуация. Подкрепата конкретно за нея поставяте ли под съмнение? Ще се разберат ли най-накрая за това правителство? Между другото, начинът, по който подхожда ГЕРБ в този политически пазарлък, донякъде ми изглежда като надцакване на подхода на втората политическа коалиция "Продължаваме промяната“ – "Демократична България“, които пък решиха да избързат с представянето на своя кабинет и да търсят подкрепа като условие. Така че го виждам като известно условие, а когато започнем да си поставяме условия и да залагаме капани и примамки, обикновено това не води до добър резултат. Благодаря Ви за отговорите по актуалните теми. Нека все пак в края отново да се върнем към днешната тема. Важни, но злободневни теми отново изместват голямата с демографската криза, стратегии, срещи и съвети. Вие сам знаете, че в парламента, когато трябва да се отчете дейност и внимание, се прави временна комисия. Не е ли същата работа, подобна и в случая. И като в никакъв случай не подценявам нито един от експертите, писал стратегиите? Но въпросът е какво е случва в последствие. Стратегическият институт за национална и политики идеи, разбира се, няма претенцията за монопол върху темата "Демография“, макар и тя да е хоризонтална цел, която сме си поставили при нашето създаване, обвързано с всички сектори и мисията "9 милиона“, която изглежда прекалено амбициозна, за някои – фантастична. Но както виждаме, демографските въпроси изискват време, защото те са инерционни, т.е. ако започнем сега, най-рано след 10 години можем да видим първите признаци и резултати на подобряване на картината по различните показатели. Чухме примера с и Ейре, които са минали през такъв спад и в момента са във възход по всички показатели, което пък донякъде звучи успокояващо, че има светлина в тунела. Но истината е, че време за губене няма и времето за решение е днес, сега и веднага. Това е тема, която е крайъгълен камък и може да бъде обединителна, както всички теми в парламента, които в момента се въртят – дали "за“ еврозоната, "за“ "Шенген“ – особено "за“ "Шенген“ е обединителна тема, всички партии са "за“ "Шенген“, но демографският проблем може да бъде обединителна за всички партии, но те самите да предлагат леви, десни или либерални решения и политики с цел преодоляването на този проблем, което пък арбитър на този спор ще бъде българският избирател на едни или на други избори, давайки подкрепа на едни или на други политики, които да решат този въпрос. Но основната задача на всички институции и на всички политици е как да съхраним българската нация в този сюблимен момент на кризи, на демографска криза – някои я наричат "катастрофа“. И всички решения и дори законодателни инициативи трябва да минават през призмата на този хоризонтален проблем – аз го нарекох проблем на проблемите или задача на задачите. В тази политическа центрофуга, както отбелязахме, забързани, задъхани, не успяха да присъстват представители на изпълнителната и законодателната власт. Но комплименти, събрали сте изключително ерудити и от различни сфери: като започнем от г-н Юрий Асланов, като минем през въпроса за здравната тема, която тепърва ще се коментира, г-жа Таня Андреева, изпълнителния директор на Сдружението на общините г-жа Силвия Георгиева, които могат да дадат различната гледна точка. Да, това показва, че темата има интердисциплинарен характер и не се свежда само до прираста, положителен или отрицателен – за съжаление, при нас отрицателен, до раждаемост и до смъртност като нива. Т.е. темата касае качеството на живот, както стана ясно, и усещането за перспектива у гражданите. Благодаря ви. Очакваме ви в студиото, няма как тази тема да я направим за 5 или 10 минути. Аз искам да благодаря специално на Агенция "Фокус“ за медийното партньорство на това събитие. |
Още новини от Национални новини:
