След два дни ученичката от ТОХ „Асен Златаров" в Бургас, която също е наречена Мария, ще посрещне и роднини в приемния дом, за да отпразнува завършването си. Издирени и поканени са хора от семейството на починалата й биологична майка, братовчеди и приятели.

Двете Марии са заедно от почти 10 години, след съдбоносна среща в болницата. Но едва през 2004 г. се събират окончателно, след като Мартинова става официално приемен родител. В момента тя сама се грижи за момичето. Вече е пенсионерка и от години край нея почти непрекъснато са и внуците.

"Съпругът ми почина и много трудно се издържаме, но се справям", разказва възрастната жена, която не получава пари за услугата „приемна грижа" защото е доброволка. Веднага бърза да благодари за разбирането и съдействието на социалните работници от Бургас, които и до момента я подкрепят. И уточнява, Мария е нейна дъщеря независимо, че тази връзка не е документално решена.

Тя е дете от дома „Коджакафалията"в Бургас и е без право на осиновяване. От няколко месеца приемната грижа вече е преустановена, защото момичето е навършило 18 години.

Който веднъж те е нарекъл „майко" е завинаги, убедена е възрастната жена и обяснява, че Мария ще излезе от дома й едва когато се омъжи.