Множество земетресения се усещат на остров Лесбос и близки околности | ||||||
| ||||||
По-малко от денонощие след двата труса с магнитуд около 5 и само два афтершока с магнитуд над 3.5 (последното усетено в радиус от около 50 км около епицентъра) активираното сеизмично огнище е “уморено". За повече от 40 чáса то има вяла и слабо интензивна сеизмичност. Земетръсните събития се учестяват след 9 часá местно време на втория ден, понеделник. Оттогава се регистрира и повишен интензитет на освободена сеизмична енергия – около 60 усетени земетресения, 10 от тях с магнитуд 3.0 до 3.9. Така във вторник, 10:38 местно време (09:38 у нас) се реализира земетресение с магнитуд 5.0, трето в серията с такава сила. А във времето до неговата реализация истанбулската обсерватория Кандили идентифицира още 218 труса от същото огнище (за предходните 53 чáса активност Истанбул регистрира 138 труса). След реализацията му Обсерватория Кандили съобщава още 201 труса. Близо половината от тези трусове е възможно да са усетени; най-силни сред тях са 16 труса с магнитуди между 3.0 и 3.4. Епицентрите на афтершоковете описват все по-голям район. Този факт би могъл да означава изпълнение на една от следните хипотези – предстоящо земетресение с магнитуд около 6 или затихване на активността. По-вероятна е втората, поради освободената вече енергия от трите земетресения с магнитуд 5 и голямото мнозинство афтершокове. Активираното сеизмично огнище е в северните области на остров Лесбос. Намира се в горните части на земната кора. Повтарящите се сътресения предопределят увеличаване на малки повреди, получени при съботните земетресения в епицентралния район. Относително малката дълбочина на активното пространство създава условия за поява на множество вторични трусове, голяма част от които се усещат. Това напомня на поведението в два случая на серии недълбоки земетресения в България – Велинград, ноември 1977 (основен трус с магнитуд 5.3) и Стражица, декември 1986 (магнитуд 5.7). |