Карина Караньотова се размина на косъм от смъртта | ||||||
| ||||||
В събота беше най-екстремният ден ви живота ми. По-голямо приключение не ми се беше случвало. Дори близката и позната Витоша може да се окаже пълен кошмар и за най-опитния планинар. Тааа, около 10:00 тръгнахме да изкачваме Черни връх по южния склон, като началото беше в Чуйпетлово. Приятел ми беше казал, че за около 4 часа би трябвало да го качим. Оказа се заблуда. В началото вървяхме по черен път, който се превърна в пътечка. По едно време обаче стигнахме един мочур и пътеката започна да се губи. Продължихме с надеждата след мочура тя отново да се появи. Беше много топло и дори се смеехме как си носим якета и пуловери, все едно отиваме на Еверест. Въпреки че нямаше пътека не се отказвахме, газихме през хвойни до коляно, помагахме на Иво , защото на него растителността му стигаше до кръста. Казваме си, само да качим ето тази височинка и ще се ориентираме и ще открием пътеката, но това не се случваше пред нас се показваха още ридове и чукари. Започнахме да ходим по морените, защото хвойната ни измори много. Вече бяхме ходили 5 часа. Започна да вали, извадихме дъждобраните и продължихме. Знаехме, че вече наближаваме върха, но все още не можехме да се ориентираме колко точно ни остава и къде точно се пада Черни връх. В този момент започна и гръмотевичната буря. Светкавиците вече бяха доста близко и падаха до нас на ливадата, гърмеше много силно и решихме, че е най-добре да се скрием под скала и да спрем. Изключихме си телефоните, махнахме металните предмети и зачакахме гръмотевичната буря да отмине. Иво се страхуваше много. Обясних му , че сме на безопасно място и няма от какво да го е страх. Е, да обаче бурята не отминаваше, а вече беше 18:00 ч. Започна да вали по-силно. Решихме все пак да тръгнем, защото гръмотевиците сякаш се отдалечиха, но в този момент дойде гъста и черна мъгла. Много се уплашихме, защото стана тъмно и нищо не се виждаше. Все пак посоката беше ясна - само нагоре. Нямахме никакъв шанс да се върнем.... И тогава, о, чудо, след около 10 минути мъглата се махна, дъждът спря , а пред нас се показа бленувания Черни връх в комбинация с красива дъга. Все пак ни трябваше още час да стигнем върха. Оказа се, че две гръмотевици са ударили чайната в гръмооотвода, токът спрял. Било е толкова близко до нас.... В 19:45 успяхме да слезем на хижа Алеко невредими, с подгизнали обувки и мокри панталони. Поне набрах малко сърнели и една голяма манатарка за вечеря. Тате ни взе с колата от хижата. Беше притеснен и ядосан в същото време. Никога няма да забравя този 10 часов поход, без пътека. Не подценявайте планината, не тръгвайте по непроверени маршрути и не пренебрегвайте предупрежданията за лошо време, както направих аз. Дъждът всъщност беше най-малкият ни проблем. Цялата тази случка ще ми е обица на ухото. Снимки имаме само в началото и в края, защото наистина бедствахме и си беше оцеляване. Още ни е малко яд, че не се снимахме в скалата....Иво е голям герой, който стоически издържа цялото това нещо и не каза и гък, само като бяхме в скалата-пещера ме попита дали може да си затвори очите. Добре че все пак имахме храна, вода, дрехи и батерия на телефона. АМИН! |
Още по темата: | общо новини по темата: 6856 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/1143 ] следващата страница |