| Затвор за молдовец, обрал заложна къща в "Меден рудник" | ||||||
| ||||||
Втората инстанция измени присъдата на Окръжен съд – Бургас и намали наложеното наказание "лишаване от свобода“ от пет на четири години. След цялостна проверка на първоинстанционния съдебен акт апелативните съдии намериха протеста на прокуратурата за неоснователен, а жалбата на защитата за частично основателна. Дмитри Я. е признат за виновен в това, че на 27.07.2019 г. около 14.30 ч. - 14.40 ч. в гр.Бургас, ж.к. “Меден рудник“, в заложна къща "Штедрия“ в съучастие с молдовския гражданин Константин Т., отнел чужди движими вещи - общо 202 бр. златни накити - обеци, пръстени, медальони, кръстове, гривни, синджири, всички изработени от 14 каратово злато, с марка "585“, с общо тегло 720.54 грама, на обща стойност 46 835 лева, от владението на М. Ш., касиер в заложната къща, с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила и грабежът е в големи размери. След извършване на деянието е подсъдимият е напуснал България, като е бил задържан в Руската Федерация и екстрадиран в страната ни. В хода на досъдебното производство и от събраните по делото доказателства, както и от направените самопризнания по време на съкратеното съдебно следствие безспорно е установено, подсъдимият е участвал в отнемането на чужди вещи, фактически е упражнил физическа сила спрямо касиерката в заложната къща и е сломил съпротивата й, след което другият извършител взел от витрините златните накити. Въззивният съд е определил като правилен изводът на първата инстанция, че деянието е извършено от подсъдимия виновно, при форма на вината пряк умисъл. Дмитри Я. и съучастника му са действали при общност на умисъла, като всеки от тях е съзнавал участието си в престъплението, и са искали и предвиждали осъществяването на грабежа. Двете съдилища приемат, че обществената опасност на подсъдимия не е по-висока от обичайната за извършителите за този вид престъпление, изхождайки от добрите характеристични данни, фактът, че е студент, сравнително младата му възраст, също и обстоятелството, че случаят е инцидентен в неговия живот и няма изградени престъпни навици. В акта на въззивния състав е посочено, че действията на подсъдимия са били ограничени, непродължителни и използваната от него сила не е свързана с нанасяне на удари на пострадалата жена, както и на влязлата по време на извършване на престъплението свидетелка. Апелативните съдии намират, че необремененото съдебно минало и липсата на регистрирани противообществени прояви сочат, че настоящото деяние е инцидентно за подсъдимия, което не налага по-продължителното му изолиране от обществото. Съобразявайки смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства апелативният съд е преценил, че най-подходящ размер на наказанието е шест години "лишаване от свобода“, който е близък до минималния размер за това престъпление, определен от закона. Спазвайки правилата на съкратеното съдебно следствие наказанието следва да бъде намалено с една трета до окончателен размер от четири години “лишаване от свобода“. Така определеното наказание по вид и размер, въззивната инстанция намира за справедливо, съответно на извършеното и личността на извършителя, както и на целите на личната и генералната превенция на наказанието. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. Решението на Апелативен съд – Бургас подлежи на касационно обжалване и протестиране пред Върховния касационен съд на Република България. |
Още новини от Национални новини:
