| Отхвърлиха жалбите на двама от най-известните подсъдими за употреба на наркотици зад волана | ||||||
| ||||||
Става дума за окончателно осъдения условно за шофиране след употреба на алкохол и наркотици актьор Явор Бахаров и за подсъдимия за причиняването на смъртта на журналиста Милен Цветков – Кристиан Николов. Преди месец Софийският градски съд осъди Николов на 9 години затвор и му наложи и забрана да шофира за 10 години, но присъдата не е окончателна. Двамата оспориха множество разпоредби от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, пише "Лекс". Състав на ВАС с председател Таня Радкова и членове Анелия Ананиева и Мартин Аврамов (докладчик) обаче отхвърля всичките им аргументи за незаконосъобразност на наредбата. От години в практиката на съдилищата има противоречия, свързани с доказването на употребата на наркотици при шофирането и специално на влиянието им върху шофьора. Проблемът е и заради много по-общия текст в Наказателния кодекс (НК), по който са подвеждани под отговорност водачите, употребили наркотици в сравнение с тези, хванати пияни зад волана. Според чл. 343б шофьорите носят наказателна отговорност, ако концентрацията на алкохол в кръвта им е над 1,2 промила и е установена по надлежния ред. За наркотиците няма въведена долна граница, нито надлежен ред, по който се установява употребата им. Така едни съдии приемат, че за доказването на употребата на наркотици няма предвиден ред и ограничения, но пък други препращат към наредбата. Освен това има противоречива практика и за това дали за съставомерността на деянието е необходимо деецът да е бил повлиян от наркотиците. Когато депутати предложиха промени в НК в тази насока, Върховният касационен съд призова да не се бърза с тях и изтъкна, че няма точни критерии при тестовете, чрез които да се разграничава употребата на наркотици от метаболити на някои разрешени за употреба лекарства. Много от тези аргументи бяха изтъкнати от адвокатите на Николов и Бахаров, които се бяха позовали на противоречията в практиката. ВАС обаче им отговори, че когато се преценява законосъобразността на подзаконов нормативен акт, това, че има разнопосочна практика, пък била тя и на Върховния касационен съд, е неотносимо. "Противно на позоваването на съдебна практика в жалбата на К. Николов, критерият за законосъобразност на подзаконовите нормативни актове е те да не противоречат на нормативните актове от по-висока степен (закони и кодекси), не и на части от мотиви на съдебни актове, дори и постановени от касационната инстанция“, завяват върховните съдии. Те изтъкват и че липсата на долна граница за наркотиците, подобна на тази от 1,2 промила за алкохола също не води до незаконосъобразност на наредбата, защото в това отношение тя следва разпоредбите на акт от по-висок ранг – Наказателния кодекс. Бахаров и Николов твърдяха, че е дискриминация, че за алкохола има допустима концентрация, а за наркотиците – не, както и че за дрогата не се отчита видът на въздействие върху организма на различните видове наркотични вещества. "С чл. 343б, ал. 1, 2 и 3 НК (изм., ДВ, бр. 74/2015 г.) се инкриминират управлението на МПС след употреба на алкохол и на наркотични вещества и техните аналози. Оспорените текстове на Наредбата съответстват на правилата на нормативен акт от по-висока степен, в частност на НК, във връзка с наличието на долна граница за съставомерност на деянието при употребата на алкохол, респ. липсата на такава при употребата на наркотични вещества. Наредбата като подзаконов нормативен акт се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен – чл. 15, ал. 1 ЗНА. В битието си на акт, вторично уреждащ обществените отношения само в регулативните предели на акта от по-висока степен, Наредбата не въвежда самостоятелни правила в разглежданата област, които да обосновават неравноправно третиране, допуснато с нейни разпоредби“, посочва ВАС. В решенето се подчертава, че наредбата е приета на основание чл. 174, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и от компетентен орган – министрите на правосъдието, здравеопазването и вътрешните работи. При обсъждането и приемането ѝ са спазени и всички изисквания на Закона за нормативните актове. Един от основните аргументи в жалбите срещу Наредба №1 беше, че най-често изследванията за наличие на наркотични вещества и техните аналози се извършват в неакредитираните лаборатории на ВМА. А Законът за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието (ЗНАООС) изисква "само акредитирани органи за оценяване на съответствието могат да бъдат определяни да извършват дейности по оценяване на съответствието в области, регулирани от законодателството, доколкото със закон не е определено друго“. В жалбите си Бахаров и Николов сочеха и противоречие с Регламент № 765/2008 г. за акредитация. ВАС обаче им отговаря, че приложението на ЗНАООС изрично е изключено за лабораториите в болниците. "Същото се отнася и за специализираната химико-токсикологична лаборатория на Медицинския институт на МВР (МИ на МВР), която отново е клинико-диагностична структура към Многопрофилна болница за активно лечение – Централна клинична база в София по р. III от приложение № 2 от Правилника за устройството, дейността и структурата на МИ на МВР, като съобразно чл. 2, ал. 1 осъществява дейността си по ЗМВР и ЗЛЗ“, пише в решението. Върховните съдии подчертават: "От друга страна, наличието или не на акредитация на органите, за които тя е необходима, е неотносим към законосъобразността на посочените разпоредби въпрос, тъй като е предмет на сетнешни действия на съответните органи по повод изпълнение на задължението им, произтичащо от друг нормативен акт за евентуална акредитация“. В решението се обяснява и че посоченият от жалбоподателите регламент също е неотносим за акредитацията на медицински и лечебни заведения. Друг аргумент за отмяна на разпоредби от наредбата беше, че в нея не е предвидена възможност да се посочва "неопределеността на измерване на съответния резултат“. "Анализът на правната уредба по НК и ЗДвП не обуславя заключение за въведено законово изискване или въобще основание за вписване или отчитане на такава неопределеност. Чл. 25 от Наредбата определя дължимата информация, която се вписва в лабораторна книга, а правилата за достъп до тези данни (сами по себе си подчиняващи се и на общите правила на Закона за защита на личните данни) са извън предмета на регулиране“, отговаря ВАС. В решението си върховните съдии отхвърлят твърденията за незаконосъобразност и на друг текст от наредбата – чл. 27, ал. 3. Той предвижда, че в 7-дневен срок от връчване на наказателно постановление или повдигане на обвинение по чл. 343б НК заинтересованото лице може да поиска повторно извършване на химически анализ. "Разпоредбата не само не ограничава правото на защита, а дава допълнителна възможност за защита с извършването на повторния анализ. Определянето на срок за това е в съответствие с принципа за разглеждане и решаване на делата в разумен срок, включително и относно задължението на прокурора и разследващите органи да осигурят провеждането на досъдебното производство в предвидените по НПК срокове“, заявява ВАС. Решението не е окончателно. |
Още новини от Национални новини:
