© Burgas24.bg

- Г-н Гунчев, във вашите очи как изглежда бъдещето на проекта? Какво бихте казали по повод опасенията, които се изтъкват за възможни разливи?
- Съществуват технически възможности за откриване и на най-малък разлив. Целта е ние да открием разлива и да не го допуснем. Трябва да ви кажа, че технологиите напредват много бързо и възможностите за човешка грешка са сведени до минимум. Вие разбирате, че два самолета зареждат във въздуха и при допускане на разлив какво би се получило, а при прилагането на тези технологии на земята сигурността е още по-голяма.

- Необходими ли са според вас технологични корекции в проекта с оглед на по-голяма екологична сигурност?
- Предпроектните проучвания на ILF трябва да дадат два варианта. Единият е за буйово разтоварване, което е в морето, а другият е за пристанищно разтоварване. И при двата варианта ще бъде отчетена екологичната сигурност. Така че българската общественост и българските специалисти, имам предвид Министерството на околната среда и водите, ще бъдат информирани какво е избрано за този проект и ще могат да кажат тежката си дума. Изключително се набляга на екологичната сигурност. Дайте предписанието на гражданите от Бургас и от Южното Черноморие. Напълно подкрепям техните искания и заставам зад тях.

-Г-н Гунчев, ако наистина се наложат технологични промени в проекта, това ще доведе ли до неговото оскъпяване?
- Разчети са правени в момента за буйов вариант за разтоварване. Разбира се, ако се започне строеж на пристанище, това ще доведе до оскъпяване на проекта. Но предполагам, че всички компании, които участват в реализирането на проекта, при това положение ще преценят дали си заслужава да се изгражда петролопроводът Бургас-Александруполис".

- Вие смятате, че цената ще бъде фактор при решаването съдбата на проекта?
- Разбира се, тя влиза в икономическите разчети, в икономическата рамка на проекта, но не решаваща. Един такъв проект е с разчет на работа минимум 50 години.

- Кой аргумент според Вас ще надделее при вземането на окончателно решение и на позиция на България по проекта „Бургас-Александруполис"?
- Аз мисля, че ние, от Международната проектна компания, и българските специалисти, ще се справим с екологичната сигурност на проекта. По-интересно е друго - участието ни в изграждането и експлоатацията на проекта. Не трябва да се счита, че България ще бъде само една транзитираща страна. Ние настояваме да участваме както в изграждането на проекта, така и в неговата експлоатация. Какво имам предвид? Не само експлоатацията на буйовото съоръжение и на тръбата, а примерно и участие в транспортирането на нефта от Новоросийск до порт Бургас.

- Предполагам, че сте проследили мненията от последните дни, в това число и аргументите на премиера Борисов. Като че ли точно там се появиха резерви за мястото на България в този договор. Твърдението, че не са предвидени клаузи за оттеглянето на една от страните, че ние сме едва ли не статисти в този проект, можем само да присъстваме, и това присъствие да не е изгодно за нас.
- Кой как участва в проекта и какви задължения и права има, е отразено много точно в междуправителственото споразумение и в т.нар. Дружествен договор, който са сключили фирмите, които участват в проекта. България не е статист, но ние трябва малко по-твърдо да отстояваме своите позиции. А бихме желали ние, участниците в този проект, да чувстваме подкрепа от страна на правителството в това отношение.

- България не е платила 5 млн. евро вноска към бюджета на проектната компания, се разбра тези дни.
- Точно така. Написано е писмо до министъра на регионалното развитие и благоустройството, който е принципал на фирмата, която участва от българска страна в проекта. Чакаме отговор от негова страна. Просто такива бяха регламентите до този момент. Ако регламентите се променят, фирмата която участва, няма да има никакъв проблем да преведе своите средства за участие в проекта и всичко да приключи за този етап.

- Има ли срокове, в които очаквате да получите отговор от министъра на регионалното развитие?
- Мисля, че писмото е написано преди около 30 дни, или малко повече, от г-н Емил Коцев, който е директор на „Техноекспортстрой". Предполагам, че такова разрешение ще се даде. Това не може да бъде пречка за участието на българската страна в проекта. Пречки могат да бъдат изолирането ни като участник в изграждането и в експлоатацията на проекта. За съжаление трябва да Ви кажа, че такива елементи се появяват. Започват да се водят преговори с доставчици, без да са уведомили българската страна, започват да се сключват и да се провеждат разговори с транспортни фирми, притежаващи танкери за транспорт на нефт, също без да се информира българската страна. Ето това е притеснителното.

- Имаме ли полезен ход?
- Да, имаме полезен ход. Ако това заобикаляне на българската страна продължава, ние не сме длъжни да изграждаме на всяка цена този проект.

Източник: в. "Компас"