| Ето какви са очакванията за цените у нас след приемането на еврото | ||||||
| ||||||
Третият годишен доклад на изследователското звено прогнозира през тази година растежът на брутния вътрешен продукт да бъде 3.5%, значително под прогнозираните от правителството (4.8%) в проекта за бюджет, който Народното събрание разглежда. "С изчерпване на положителните ефекти от възстановяването, на фискалните стимули, както и със затягането на паричната политика от водещите централни банки, очакваме растежът на глобалната икономическа активност да следва тенденция към плавно забавяне през остатъка от прогнозния хоризонт, достигайки 3.3% през 2024 г. Изготвили сме прогнозата си при допускане, че по-съществено усвояване на средства от ЕС по Националния план за възстановяване и устойчивост на България ще започне през 2023 г.", коментират от Института. Прогнозира се и инфлация от 11.6% за тази година, което е двойно по-висока стойност спрямо прогнозираната от кабинета. Успоредно с това се очаква и по-слабо възстановяване на пазара на труда. Процесите ще се ускорят през 2023 година, когато се очаква усвояването на средства от Плана за възстановяване да окаже нов тласък върху икономиката. Освен по-консервативна оценка за перспективите пред българската икономика документът съдържа и експертен анализ за последствията от влизане на България в еврозоната. Той оценява развитието на осемте страни, въвели единната валута след нейното създаване през 1999 г., по показателите за благосъстояние и финансова стабилност (доходи, инфлация, публичен дълг). "Високата степен на сближаване преди приемането на еврото ще означава по-малко проблеми след това, като един от най-сериозните от тях е високият темп на инфлация. На практика във всички страни, приели еврото, се наблюдава конвергенция в ценовото равнище към средното за ЕС (ЕЗ), но такава далеч не е налице по отношение на покупателната способност на доходите", сочи заключението на доклада. Покачването на цените няма да е резултат само от първоначалното закръгляне, но ще бъде траен процес, в следствие от замяната на валутния борд с конвенционална парична политика. Освен това има риск от трайно разхлабване на фискалната дисциплина, което е симптоматично за почти цялата еврозона, твърдят авторите. |
Още новини от Национални новини:
