| Прогноза: Напролет вместо краставици и домати ще ядем марули и рукола | ||||||
| ||||||
Така някои от традиционните производители вече са заменили тези култури с моркови, ряпа и репички. Те се развиват най-добре при 15-20 градуса, но понасят сравнително добре и температури до 5-8 градуса. Подобни са изискванията на чесън, лук, главесто зеле, аспержи, рукола, спанак. Някои от тях дори оцеляват при минусови температури, макар това да забавя растежа им. Друг е въпросът доколко българският потребител ще е склонен да насочи предпочитанията си към тях и дали този отчаян експеримент може да се оправдае като икономически ефект. Напролет ще разберем. Земеделските производители със сигурност осъзнават, че с избора на по-нетрадиционни култури поемат по-висок риск, но явно оценяват като още по-неприемливо да вложат маса пари в отопление, а после да не могат да си ги върнат при реализацията на по-топлолюбиви зеленчуци. Очаква се през февруари и март да се редуват по-слънчеви с мразовити дни, както и да има периоди с трайна снежна покривка. Задължително е при обилен сняг оранжерията да се отоплява поне дотолкова, че да го стопи и да не се стигне до това неговата тежест да разруши съоръженията. А и по това време в тях вече са заложени разсадите за пролетното засаждане. Именно поради тази причина стопани си правят сметката, че щом така и така ще отопляват поне от време на време, няма смисъл останалата част от земята да стои празна, по-добре е да се засее с нещо по-непретенциозно. Заложилите на зелена салата пък си правят сметката, че тя става готова за 50-60 дни при зимни условия, така че в началото или средата на март все пак ще могат да ползват парниците си и за средноранно производство на домати и краставици. Руколата пък се бере най-много 40 дни след засяването, иначе става горчива. Тя напоследък набира популярност като гурме зеленчук, лансиран от известните имена в кулинарното изкуство, но все още се предлага само в големите вериги и е доста скъпа, затова и земеделци виждат в нея обнадеждаващ потенциал. Още в края на миналата година стана ясно, че близо 70-80% от оранжеристите са се отказали от ранно производство, след като цената на пелетите, електричеството и други горива се увеличи над три пъти. Това доведе и до освобождаване на множество работници, които си изкарват прехраната единствено с труд в селското стопанство. Така се случи и със супер модерни оранжерии, в които са инвестирани милиони, като тази на соченото за пример семейство Иван и Десислава Кабурови от село Мало Конаре, предава zemedeleca.bg. Засега е ясно само едно – зимният сезон за българското производство е изгубен. Ефектът от това вече се усеща и от потребителите, които купуват основно вносни домати на цени 4-5 лева и краставици по 6 до 7,50 лева. Предстои да разберем как ще продължат нещата в сектора занапред. До момента единственото обещание от властта е помощта за оранжерийните производители да дойде след приемането на бюджета за 2022 година, което се очаква да стане през март. |
Още новини от Национални новини:
