След 33 години тормоз: Варненка описа греховете на мъжа си в 100 страници и избяга! | ||||||
| ||||||
Varna24.bg публикува разказа й без редакторска намеса: "Здравейте! Реших и аз да напиша нещо, което засяга всички ни в тази група. Имах 33-годишен брак, като през тези години не съм имала нито един щастлив и спокоен ден със съпруга ми. Единственото щастие бяха децата ми, но и то не трая за дълго. 2016 година убиха сина ми в катастрофа. През целия ми брак бях тормозена, бита, обиждана, унижавана и какво ли още не, но никога уважавана, обичана, ценена. Родих му три деца и тревогите и грижите по тях определиха живота ми - нямах смелостта да го напусна и да ги обрека на нищета. Не се оправдавам, това беше моето решение и си платих скъпо и прескъпо за него. Когато тръгнаха делата по убийството на сина ни, той не застана до мен, не присъства на нито едно дело, остави ме сама да се изправя в съдебната зала срещу изрода, убил детето ми. Съпругът ми беше върховен страхливец. Тормозеше по-слабите от него, но срещу по-силните действаше подмолно, зад гърба, с интриги и лъжи. Много отдавна си дадох сметка, че никога не съм го обичала, но скоро след това дойде и прозрението, че го мразя и тогава животът ми съвсем се превърна в ад. Мога роман да напиша за семейния ми живот и дисертация за мъжа-нарцис. В деня, в който убиха сина ми, 4 години по-късно, докато не е у дома, аз натоварих багажа си в колата си и избягах. Всичко бях написала в писмо, което писах месеци наред и е над 100 страници. В него му описах всичките му грехове към мен, към дъщерите ни, към сина ни. Да чете, колкото му понесе. Оставих му цялото ни общо имущество - това беше цената на свободата ми. От една година съм една доволно разведена жена, която определя сама живота си, вдишвам всеки един момент свободата си и не мога да й се нарадвам. Всеки ден оплаквам детето си, но знам, че един ден, когато реши да ме вземе при себе си, ще види една майка с високо вдигната глава, една жена с достойнство и гордост, и няма да се засрами от мен. Няма да давам съвети на никоя от вас, нито ще ви поучавам, защото всяка има своята Голгота, а аз няма как да вляза в ничии обувки. Но искам да знаете, че не сте сами. Надявам се тук да намеря приятелки, с които да споделяме, да се подкрепяме и да се забавляваме заедно. Аз съм от Варна и ще бъда много радостна да се запозная с моя посестрима по съдба. Бъдете здрави и вдигнете глава напук на всички идиоти!" |