 © Burgas24.bg |  | | Кризата с връщането на дълговете започнала още през 2007 г. |
Хората теглят заеми, за да оцеляват, а не за да подобряват живота си, сочи изследване на социологическия институт на БАН. Една четвърт от длъжниците тънат в мизерия. Огромната част от кредитите (76,25%) са теглени от домакинства с доходи до 600 лв. месечно. Това обяснява и защо почти 3% от длъжниците са абсолютно неплатежоспособни. Парите са изтеглени за потребности от първа необходимост, включително и поддържане на дома. И обратно - хората с доходи до 2000 лв., взели заем от банка, са едва 5,7%. Кризата в България е започнала още през 2007 г., когато хората са започнало рязко да не обслужват дълговете си. Най-много са длъжниците на топлофикация и ВиК - общо над 11% от всички. Тегленето на заем е влошило финансовото състояние на почти 60% от домакинствата. Сред неплатежоспособните длъжници най-много са лицата с основно и по-ниско образование. Това е напълно обяснимо, след като по време на криза работата си губят най-неквалифицираната част от населението. Само 0,9% от кредитополучателите с диплома от висше и полувисше учебно заведение имат проблеми с изплащането на задълженията си.
Системата на разпределение на доходите у нас е дълбоко разстроена и криминализирана, смятат от БАН.
Голяма част от хората със затруднения при изплащането на заемите си смятат, че банките също са виновни за увеличаването на невърнатите кредити. Общото мнение е, че банките прехвърлят рисковете върху клиентите, променяйки условията по договорите. Това е една от причините всеки пети от раздадените кредити да не отговаря на финансовите възможности на кредитополучателите.
Над 78% са на мнение, че лихвите са много високи, а 63,5% - че трябва да се контролират от държавата. 86% пък изобщо не разбират кредитните продукти, предлагани от банките. Друг важен извод от проучването, направено от социолозите на БАН, е, че поради всички тези причини банките допринасят в немалка степен за влошаване на финансовото състояние на клиентите си.
Източник: в. "Стандарт" |
