Българин, издирван с Европейска заповед за арест в Белгия, остава в ареста | ||||||
| ||||||
Деянията са квалифицирани като грабеж чрез използване на сила и заплаха, извършен от банда; грабеж в големи размери; противозаконно лишаване от свобода. Те са наказуеми с лишаване от свобода за срок от 15 до 20 години по НК на Кралство Белгия. Същите деяния са престъпления и по българския Наказателен кодекс и се явяват тежки умишлени такива. Апелативният съд счита, че правилно първата инстанция е преценила тежестта на извършените деяния от исканото лице, описани в ЕЗА, както и пребиваването му в различни държави – Германия и Нидерландия, поради което е стигнал до правилния извод за съществуване на реална опасност от укриване на лицето, ако не бъде задържано, с цел избягване на евентуалното му предаване на съответните органи на Кралство Белгия. Въззивният съд намира особеностите на обвинението, наказуемо тежко по българския и белгийския закон, за достатъчно сериозни, за да мотивират опит за укриване с цел избягване на наказателна репресия. В определението си апелативните съдии посочват практика на ЕСПЧ, който в делото "Илийков срещу България“ изрично е посочил, че строгостта на предвиденото наказание е съществен елемент при оценката на риска исканото лице да се укрие. В определението си въззивният състав уточнява, че целта на мярката за неотклонение в това производство е единствено обезпечаване присъствието на лицето по време на разглеждане на делото по същество, предотвратяване на бягството му и евентуално укриване, с което би могъл да попречи за фактическото му предаване на издаващата държава, ако искането й във връзка с Европейската заповед за арест бъде уважено в предстоящото производство пред българския съд. Апелативният съд приема, че най-адекватна в случая е взетата мярка за неотклонение "задържане под стража“. Определението не подлежи на обжалване или протестиране. |