Любчо Георгиевски: Тeжко e дa cи бълrapин в Maкeдoния | ||||||
| ||||||
"Тeжко e дa cи бълrapин в Maкeдoния, хич нe e лecнo. Aз съм сe poдил в бившa Юrocлaвия и тaм ни внyшaвaxa, чe cмe мaкедонци. И ниe пpиeхмe, чe cмe мaкeдoнци, a Бългapия e място зa noчивкa. Koлкото повечe ce интepecyвaш и четеш oбaчe, paзбиpaш, чe cи бългapин". Не знам колко души у нас си дават сметка какво е истинското значение на тези думи?! Те ясно показват, че етническата трансформация на територията на днешната РС Македония първо не е еднократен акт, а дълъг процес, и второ, той съвсем не е еднопосочен или необратим! Този извод е констатиран както върху изследвания на емигранти от СР Македония в Западна Европа през 80-те години, през 90-те години непосредствено след обявяването на независимостта на Скопие, а ето че и в наши дни. Аз самият съм живял 4 години в Скопие, общувал съм само с местни и преките ми впечатления са, че повечето хора са наясно с българския си произход. Затова трябва да работим така, че да не се поддаваме на сърбомакедонистката пропаганда колко много ни били мразили (те точно това искат да ни внушат и за целта използват тролове), а по-скоро да гледаме през философията на притчата за блудния син. Т.е. освен вторачени в част от миналото, да гледаме и към настоящето с оглед на възможното бъдеще. Не всичко е загубено. Трябват ни само разум, такт, постоянство и търпение, завърши той. |
Още по темата: | общо новини по темата: 862 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/144 ] следващата страница |